I had a wonderful regression session with Jaclyn. Jaclyn is a life coach and she writes a really great blog on her path of growth and transformation. Here is what Jaclyn wrote about our session, the past lives she saw and the guidance she received from her Higher Self.
I did a past life regression with Rethnea on Sunday. It was very cool. It’s very similar to visual (intuitive) meditation except you’re answering questions about yourself and not someone else. You can check Rethnea out on her blog. She’s warmth, generosity and peace all wrapped in one delightful package.
I saw glimpses of 3 past lives.
In the first I was a cavewoman. My cave was on the side of a mountain next to an ocean. It had and entrance made of 2 long stones (top to bottom) standing on either side of the entrance and one on the top like a hood. There was an ocean at the bottom and when I went up to it to look at myself I saw I had an average build, long dark hair, bare feet, brown clothes and was kind of dirty. Then we fast forwarded to dinner time where I saw I had a husband (a big burly guy) and 2 young children, a boy and a girl. We often ate meat. I wasn’t very satisfied with my life and seemed to just be getting by, settling for how things were although I wasn’t really happy. We fast forwarded to the next significant thing that happened where I saw that I was chased down and murdered by a man, being stabbed in the back with a sharp object. I wasn’t clear on why.
In the second life I was a princess in either India or Egypt – at first I thought Egypt but once I was there I thought it was India. I first saw myself walking through a bustling village and people stopped when they saw me. I felt a lot of love and compassion for them. I was maybe in my late teens and had long dark hair pulled back wearing a headpiece that come to a point between my eyebrows and a purple garment that wrapped around me. We fast forwarded and I next saw myself living in an ornate palace with my father and younger sister (who I believe was my older sister Jen) – it seemed somewhat solemn in the scene I saw. (This is extra interesting because afterward when I shared this with my sister she said she’s been told be two different psychics that she has been a Indian princess and a Egyptian priestess in past lives! They say you frequently reincarnate with the same group of souls although they may exist in a different relationship to you.) There may have been more family but those are all I saw. I had the sense that my mother had passed away after my sister was born. Fast forwarding, I was forced to marry (or be with – I wasn’t clear on whether or not we were actually married or not) a man I didn’t know or love who was very aggressive and cruel and I was really despondent about it. I had 2 children with him, both girls. He abused me and treated both me & the girls with indifference most of the time. When the girls were older he sexually abused them. I found this out when I noticed they seemed upset and quiet – slouched over a bit. I tried to run away with them but didn’t escape and was brought back. I was raped and strangled to death by him.
What I learned from this was that in both these lives, I settled for relationships as they were, even though I was unhappy with them. I just got by and put up with it. I learned that if I’m unhappy in a situation to not just stay there and to follow my instincts and my heart. To not worry about the rules and whatever circumstances seem to be present, but instead to pursue whatever my heart yearns for and have conviction in that it will work out. But also to create joy or satisfaction no matter what my circumstances are. Each lifetime ended violently which I wasn’t asked to look into but I think it speaks to why I’ve always been afraid of men taking advantage of me and not trusting them.
In the third, which I had just a brief look into it, I was a young boy (maybe 6 or 7) being picked on by other children and they threw sand in my face. This was what I saw when we looked into the root of my habitually itchy eyes. The lesson to learn here is that I let myself be affected by what others thought of me too much when it really only matters what I think of me and that I know myself as great.
Messages from my highest self:
I learned that I procrastinate in order to avoid feeling like I’ll be stuck with something if it works out. Which is a waste of energy because I can always change things and take on new ventures whenever I want if I want. I spend so much time avoiding doing things that would move me forward because I fear that I’ll end up stuck in a situation that feels like I’m settling or putting up with however things are. Basically I straddle between the ’settling for’ and the ‘never settle for’ by sticking with things I know no longer serve me for longer than necessary while on the other hand (and sometimes simultaneously) jumping from idea to idea, venture to venture, relationship to relationship in order to not get trapped. What I see I need to take on now is finding middle ground where I can commit to something and allow it to continually evolve into whatever serves me best.
I need to learn trust and compassion. I need to listen to and follow my intuition instead of ignoring it. Noticing when I have doubt or a nagging that something isn’t right for me and actually taking it seriously. At the same time I need to learn to trust both myself and others.
Once persistent message was that everything I need is within. Love is within. I need to love myself completely and fully and allow it to flow forth from me to others. I also need to learn patience. I need to love and have compassion for people no matter what because everyone else is the same as me.
I have to remind myself of why I fell in love with things in the first place and to CHOOSE joy as my predominate experience. I got that I should meditate every morning when I wake up to practice being with stillness and that I could also meditate on a particular way of being like peace or joy or love. (This will help me sleep better as I sometimes still have trouble as would having more regular sleeping hours). I also got that I should write my book every day for at least an hour.
It was definitely a cool experience. I’ll have to let you know what comes of it.
If you would also like to have a regression session email me.
Имах прекрасна сесия на регресия с Джаклин. Тя пише блог за нейния път на развитие и трансформация. Ето какво писа Джаклин за нашата сесия, миналите животи, които е видя и насоките, които получи от Висшето Си Аз.
Направих регресия към минал живот с Ретнеа в неделя. Беше страхотно. Много подобно на визуална (интуитивна) медитация, с изключение на това, че отговаряш на въпроси за себе си, а не за някой друг. Можете да проверите в блога на Ретнеа. Тя е топлина, щедрост и спокойствие в една възхитителна обвивка.
Аз надзърнах в три мои минали живота.
В първия бях пещерна жена. Пещерата ми беше на склон на планина над океана. Имаше вход, направен от два продълговати камъка (горен и долен), стоящи от двете страни на входа и един отгоре като капак. Долу имаше океан и когато отидох до него и се погледнах, видях че съм средна на ръст, боса, нося кафяви дрехи и леко мръсна. След това минахме към вечеря, където видях, че имам съпруг (голям плещест мъжага) и две малки деца, момче и момиче. Често ядяхме месо. Аз не бях много доволна от живота си и като че ли живеех ден да мине, друг да дойде, грижейки се за нещата, въпреки че не бях в същност щастлива. Набързо преминахме към следващото значимо нещо, което се случи. Видях себе си преследвана и убита от мъж, който ме пробожда отзад с остър предмет. Не ми беше ясно защо.
Във втория живот бях принцеса или в Индия или в Египет – първо си мислех, че е Египет, но веднъж бях на място, което мислех, че е Индия. Първо видях себе си да се разхождам в оживено село и хората ме спираха, когато ме видеха. Усещах много любов и съчувствие към тях. Бях около 18-19 годишна и носех дългата си тъмна коса, опъната назад и носех нещо на главата, което идваше до точката между веждите ми и пурпурна дреха, увита около мен. Избързахме и следващото, което видях е, че живея в натруфен дворец с баща си и по-малката си сестра (която си мисля, че може бие моята по-голяма сестра Джен) – сцената, която видях беше някак си тържествена. (Това е извънредно интересно, защото след това, когато споделих със сестра си, тя ми каза, че двама медиуми са й казали, че е била индийска принцеса и египетска жена-проповедник в минали животи! Казват, че често се прераждаме в същата група души, въпреки,че са в различни отношения и връзки, по между спрямо нас.) Може да е имало и други членове на семейството, но аз видях тези. Имах чувството, че майка ми е починала, след раждането на сестра ми. Бързо преминаване напред, принуждават ме да се омъжа (или да бъда с – не бях сигурна дали или не бяхме женени или не) мъж, когото не познавах, нито обичах, който беше агресивен и жесток и аз бях истински обезверена от това. Имах две деца с него, две момичета. То ме обиждаше и ни третираше, мен и децата, с безразличие. Когато момичетата станаха по-големи наричаше ги насилваше сексуално. Разбрах това, когато видях, че са разстроени и тихи – леко прегърбени. опитах се да избягам с тях, но бяхме върнати обратно. А бях изнасилена и душена до смърт от него.
Това, което научих беше, че в тези два мои живота съм имала връзки, макар и не щастливи. Научих, че ако съм нещастна в дадена ситуация не трябва просто да стоя и да следвам инстинкта си и сърцето си. Да не се тревожа за правилата и каквито и да са обстоятелствата, а да преследвам това, за което копнее сърцето ми, не зависимо какво е то и да вярвам, че то ще проработи. Също и да създавам радост и задоволство независимо от обстоятелствата. Всеки живот свършваше с насилие, в което не се иска от мен да се вглеждам, но говори защо винаги се страхувам от мъже, които могат д се възползват и им нямам доверие.
В третия, в който погледнах само за миг, бях малко момче (около 6-7 годишно), другите деца ми се подигравала и хвърляха пясък в лицето ми. Това е била причината за постоянния сърбеж в очите ми. Урокът, който трябва да науча тук е, че се оставям да ме засяга това, което мислят другите за мен и също, че единственото, което има значение е какво аз мисля за себе си и че е страхотно да се познаваш.
Послания, от моето Висше Аз:
Научих, че се бавя, че отлагам, за да избегна чувство като да съм вързана за нещо, ако проработи. А това в същност е загуба на енергия, защото аз мога винаги да променя нещата и да поема нови рискове когато и както си пожелая и ако пожелая. Прекарвам твърде дълго време да избягвам да правя неща, които ще ме дръпнат напред, защото се страхувам, че в края на краищата ще попадна в ситуация, която усещам, че ще се справя с нещата както и да са те. Основно, стоя с единия крак върху “ще стане” и с другия върху “никога няма да стане” като се придържам към неща, които знам, че вече не ми служат и няма да ми послужат дълго време, докато от друга страна (и по някога едновременно) скачам от идея на идея, от риск на риск, от връзка на връзка, за да не бъда хваната в капан. Каквото видя, трябва да го взема сега, намира една средна точка, където мога да се посветя на нещо и да му позволя да се развие продължително в нещо, което ще ми служи най-добре.
Трябва да се науча да се доверие и състрадание. Имам нужда да слушам и да следвам интуицията си вместо да игнорирам. Като забележа и имам съмнения, че нещо не е добре за мен и го вземам на сериозно. В същото време имам нужда да се науча да вярвам както на себе си така и на другите.
Веднъж, едно послание настоятелно се въртеше в главата ми, че всичко, от което имам нужда е вътре в мен. Любовта е вътре в мен. Имам нужда да обичам себе си напълно и изцяло и да й позволя да прелива от мен към другите. Имам нужда да се науча на търпение. Имам нужда да обичам и да изпитвам състрадание към хората, без значение какви са, защото всеки друг е същият като мен.
Трябва да си напомням първо защо съм се влюбила в неща и да ИЗБИРАМ радостта като доминиращо преживяване. Разбрах, че трябва да медитирам всяка сутрин, като се събудя и да се упражнявам да бъда спокойна и, че аз мога също да медитирам по особен начин да бъда като мир или радост или любов. (Това ще ми помогне да спя по-добре, тъй като по някога все още имам проблеми, като че ли ми са нужди още часове за редовен сън.) Научих също, че трябва да пиша книгата си всеки ден поне по един час.
Беше наистина супер преживяване. Ще трябва да ви съобщя какво произтича от това.
Ако вие също бихте искали да направите регреся.